Бях почти в цялото зло всред конгрегацията и събранието (Притчи 5:14)
Когато не си разпнал плътта си и не си умрял за себе си, тогава, когато някой те коригира, въз основа на Словото, ще се обидиш, раздразнен, и ядосан.
Защо се обиждаш, раздразнен или ядосан? Защото мислите, че го знаете по-добре от другите. Стига да не сте сложи плътта си, ще ходите горди и ще искате да бъдете признати от другите. Дори да кажеш, че не си горд и надменен. Истината е, че, че докато вашето „аз“ все още седи на трона на живота ви, не сте в състояние да ходите в истинско смирение.
Когато се похвалиш колко си дал за благотворителност или ако кажеш на хората, какво сте направили за това и това, търсите признание и похвала от хората. Искаш да им покажеш, колко „добре’ направихте. Следователно, тези неща показват, че все още не сте умрели за „себе си“.
Има само един човек, който може да седне на трона на живота ти. Или си ти, или Исус. Първият е плътски, вторият е духовен. Първият ще ви отведе до вечна смърт, а вторият ще те отведе до вечен живот.
„Бъдете солта на земята’
